Устройството на пчелите, организацията на труда в. пчелното
семейство, хранителните и лечебните свойства на продуктите им са били обект на вниманrге и проучвания през всички етапи на човешкото развитие.
Резултатите от хранителното и лечебното приложение на пчелните продукти са се предавали от поколение на
nоколение, от век на век. Няма нация, народ или племе на нашата планета, които да не използуват пчелните продукти като храна и народно лечебно средство u да не са създадени предания и легенди за животворните им качества.
Поради липсата на подходяща апаратура и методики за посложни анализи и проучвания пчелните продукти и до наше време са все още недостатъчно изучени. Пчелата се е появнла 50 000-60 000 години преди човека. 3апазени исторически паметници доказват, че медът е бил любима храна още на пещерния човек. Данните, даващи сведения за това, се отнасят към неолитната епоха. През 1921 г. доктор Ернандес Пачеко намира няколко рисунки в пещерата Паука край Валенсия (Испания). Човек с кошница в ръка се качва по дърво със сот, около който кръжат пчели и изземват меда. На художника се е удало да изобрази тази сцена с майсторство,
което позволява да се забележат многочислени детайли: конусообразна форма на кошницата, типична ръчка, свидетелствуваща за епохата на неолита u демонстрираща старата практика за събиране на пчелните продукти.
Други културни паиетници от далечното минало показват, че
преди около 6000 години населението на Египет е започнало да отглежда пчелата като домашно насекомо. Особено едоносни са били районите по горното течение на р. Нил. Населението пренасяло кошерите към този район върху големи плетени салове, които се движели по реката, а след това се връщали по домовете си с големи количества мед. Доколко египтяните са били привързани към пчелата,показва u това, че от първата династия фараоните (3200 г. до н. е.) до римско време на емблемите на техните царе, както и на гробниците на фараоните имало изображение на пчела.
В египетски папирус, озаглавен „Книга за приготовляване
на лекарства за всички части на човешкото тяло", писан преди повече от 3500 г. и разшифрован от д-р Еберс, медът се репоръчва при лечение на бъбречни, очни, цернодробни, жлъчни,
стомашно-чревни и др. заболявания. В друг йероглифен
документ от това време, разчетен от Едвин Смит, също с медицинско съдържание,се дават сведения за лечебното приложение на пчелните продукти в хирургическата практика и лецението на рани. Препоръчват се компреси, мази, пластири,
отвари за промивка с мед, пилули u др. При разкопки в Китай и
Индия са намерени предмети, датиращи отпреди 4000 г., които
сочат за добре развито пчеларство през това време. В запазения исторически документ от това време Аюр-Веда (Книга за живота)и в законите на Ману се казва, че с помощта на еликсири и диети,в състава на които влизат медът и млякото, е възможно да се продължи човешкият живот. Пндийските rг китайските лекари са приписвали на меда разнообразни хранителни и лечебни свойства. Освен при лечение на ранггте те са го употребявали и при отравянияс растителни, животински и минерални вещества като противоотрова. В Асирия (2950-2050 г. пр. н. е.) пчелаоството е било добре развито. Познати са били r.zедът и восъкът. В музея на Пенсилванския университет върху каменна плоца с клиновидно гисмо отпреди 4000 г. сумарски лекар (живял на територията на днешен Иpax) е написал рецепта, в която се използува мед (65). Твърде иногознацителен е и следният факт: на най-старите известни културни nисмени документи — глинените плочки в Месопотамия,
отнасящи се към 2700 г. пп. н. е., има цитати, в които медът
се споменава като медикамент. Силно било развито пеларството по това впеме и в Палестина. По скалите живеели много пчелни семейства. През горещите летни дни от пчелните сотове потицал мед, затова тази страна била нарецена „земя, където теце мед и мляко".
Пътешественици до арабските страни отбелязват в записките си, це в Арабия производството и консумацията на мед били големи. Арабите били добри пцелари, смятали меда за божи дар и го на- рицали еликсир (40, 45). В тяхната свещена книга „Корана" е писано за лечебните свойства на меда. Сам Мохамед казвал на болните: „Яжте мед и ще оздравеете" (45, 65). Най-известният представител на арабската медицинска школа Авицена препоръчвал меда като храна, която повишава работоспособността и удължаваживота на хората. Той препоръчвал меда при лечение на рани, като приготовлявал питки с мед и пшеничено брашно, които поставял на повърхносrга на раните. В неговите записки се срещат много рецепти, в състава на които влизат медът и восъкът.
За меда той пише: „Подкрепва душата, подпомага смиланета
на храната, възбужда апетита, придава бодрост, запазва младостта, изостря разума и възстановява паметта".
Източници: Пчелните продукти - храна и лекарство от Стоимир Младенов
Comments