ОБНОСКИ С ПЧЕЛИТЕ

Пчеларят е приятел и покровител на пчелите, той е и техен помощник, за което те отлично му се отплащат. Той и те взаимно се подпомагат. За да покори и завладее пчелите, обаче, пчеларят постъпва по два начина: кратко и строго. По първия начин пчеларят се отнася с пчелите: тихо, спокойно, уверено, мирно, бавно, леко и енергично. Той може бавничко да отвори кошера и

Д. Мерджанов постепенно да открие покривката над рамките. Бързото и ненадейно осветляване на гнездото тревожи пчелите, кара ги ядовито да се нахвърлят върху човека. И без пушек може да се работи, но се иска повече решителност. Мируването на пчелите ще зависи от това, дали те си имат храна в питите и дали някоя миризма, идеща от ръцете, устата, дрехите и тялото на пчеларя, не ги тревожи и гневи. По втория начин пчеларят постъпва: бързо, внезапно, строго, немилостиво и несъобразително. Тук вече се открива война между пчелите и пчеларя, поради което и топовните гърмежи и пушилката са необходими. Димът стряска пчелите и ги предупреждава за бягство, за напущане на кошера, или наумява, че ще им се отнеме храната. Затова пчелите се нагълтват с мед, доколкото могат. В момента те приличат на народ, който се готви да напусне местожителството си, родината си, поради атаките на неприятеля, пчелите мислят, че вземат храна за път или за новото жилище. Но, ако в питите няма мед, тогава и димът не успокоява пчелите. Напротив, той ги дразни и ги кара да проявяват гнева си. В такъв случай необходимо е, да се подкърмят пчелите. Дайте сироп на гладните пчели, за да станат спокойни и моролюбиви. Пчеларят, преди да почне да работи с пчелите, трябва да си измие добре ръцете. Той не трябва да издава никаква остра миризма. И да бъде облечен гладко. Когато пчеларят работи около кошера, не трябва да стои пред прелката. С една дума, пчеларят, в работата си с пчелите, трябва да бъде благ и кротък. Пчелите са мирни, когато са сити. Пчели с пълни гушки не жилят. Това физиологически се обеснява така: пчела с напълнена гушка не може да издигне коремчето си и да забие жилото, тъй като пръстенчетата на коремчето й са истегнати. Пчелите са миролюбиви и при следните случаи: при роидба, пчелите от рояка не жилят. Пчелите идещи от паша, натоварени с нектар или прашец, също не са настроени да жилят. През главната паша те биват спокойни, кротки и миролюбиви. Но има и друго. Пчелите се сърдят и жилят, и когато попаднат върху рошави дрехи, когато се замотаят в косматите гърди на пчеларя, в брадата му и в косата на главата му. Левите пчели се гневят и жилят, а италиянката е миролюбива. Пчелите се сърдят, когато са гладни, когато няма паша в полето, когато духат сухи и студени ветрове през лятото. У нас главната паша обикновено е в началото на юни, но сме имали случаи, когато в май имаме пълни медници. Миналото лято пък през май и юни нашите кошери бяха с празни пити, като никога. Това положение именно правеше пчелите да бъдат раздразнителни и гневни. Отначало аз ги подхранвах. По-сетне, обаче, изоставих, тъй като трябваше ми дневно по 60 кг захар. Оставих ги на съдбата, ала те ме силно намразиха. Щом застанех пред пчелина, атаките почваха в кръстосен огън и едвам в началото на юли работата взе друг обрат. Поваля дъждец, настана топло време и пчелите измениха нрава си. Отвори се земята. Настана главна паша, в 5-6 дни пчелите надонесоха мед, напълниха гнездото и медниците и мирясаха. Те са лоши още, когато им е взет всичкия мед, или когато пред кошерите се движат постоянно хора и добитъци. Когато вадите, или слагате рамки и по невнимание натиснете пчела, нейния плачевен глас предизвиква гнева на много пчели, които се нахвърлят ядовито върху пчеларя. Други се явяват в помощ на нещастната. У пчелите има съчувствие поголямо, отколкото у хората. Тук се спазва принципа: „един за всички и всички за един". Духането с уста върху пчелите и друсането на кошера или чукане по стените също твърде много сърди пчелите. При отваряне на кошера трябва да се внимава, да не става сътресение. Случи ли се тропот в кошера, пчелите гневно се нахвърлят върху пчеларя. Той трябва да не маха с ръце. Да не се движи. Да стои вкаменен. Да пуща незабелязано около себе си кълба от дим до утихването на разгневените пчели. Да се покаже куражлия. Да бъде неотстъпчив. Да приема атаките. Бягство да няма. Кураж да има. Пчеларят на поста си да стои. Пчелите имат силно обоняние. Те не обичат нечистите хора. Острите миризми мразят. Те не могат да търпят дъха на пияницата. Има хора, които се нападат от пчелите. Други пък могат да работят с пчелите спокойно, без никакви предпазни средства. И миризмата на пчелната отрова също предизвиква война в пчелите.

Източник:

Автор - Делчо Мерджанов

Книга - СТАРО ЗЛАТО