ЗИМНИ ИЗИСКВАНИЯ /изисквания за презимуване/
Силните семейства, оглавявани от добри майки и запасени с адекватни количества мед и цв. прашец са в състояние да оцелеят през тежките северни зими. Силни семейства са тези, които не са били ограничавани в отглеждането на пило и събиране на мед през активния сезон. Малко по-слаби семейства могат да оцелеят в Юга, но основното изискване за добро презимуване са едни и същи като се различават по необходимите резерви. В Юга пчелните семейства могат да събират прашец и нектар от 1 до 5 месеца по-рано, отколкото в Севера.
Зимните загуби не са рядкост в Севера и Юга. Семейства, които оцеляват, но са по-слаби, често представляват по-голяма действителна загуба от загуба на цели семейства. Повечето семейства не са оцелели поради липса на храна, докато други не оцеляват, защото са загубили своите майки, а други са загубени поради болест, най-често нозематозата. Подготовката за зимата е по-важна за Севера, отколкото за Юга. В студените райони семействата могат да гладуват с големи хранителни запаси в кошера, ако те не са добре подредени или ако колбото е твърде малко за поддържане на контакта с хранителните резерви когато температурите са твърде ниски.
Добра практика е да се предпазим от зимни загуби още през есента. Семейства, недостатъчно силни за през зимата трябва да се обединят още през есента заедно или с по-силни, за да се предотврати ненужно прахосване на запаси. Освободените от това рамки с мед и прашец могат да се използват за нови отводки или за пакетни пчели следващата пролет.
В студен климат пчелите образуват кълбо, за да генерират топлина и се изолират от загубата й. Организацията на зимното кълбо и връзката с неговите запаси са показани на фиг. 6 и 7. Пчелите по повърхността на кълбото образуват изолираща черупка с дебелина 1 до 3 инча за запазване на топлината геенерирана от по-активните пчели във вътрешността. Температурата поддържана в центъра на кълбото е достатъчна за да достигне до повърхностните пчели и температурата им да не падне под 45оF или 7оС, въпреки че температурата на въздуха на разстояние 1-2 инча от кълбото може да бъде под -17,8оС. Кълбото се свива при намаляване на температурата на въздуха, намалявайки геометричната повърхност изложена на топлинно излъчване и в същото време се увеличава дълбочината на изолационната обвивка на пчелите, концентррирайки повече пчели за производство на топлина.
Фигура 6. А - Диаграма на зимно кълбо. Както се вижда чрез вертикален разрез на двукорпусен кошер през средата на кълбото. В - Лицев изглед на рамките на горния корпус. Числата показват позицията на рамките. Забележете как пчелите са се съсредоточили между питите и в празните килийки, за да образуват компактна изолационна обвивка, около един много по компактен център за производство на топлина. Цветнея прашец покрит с мед показва натрупването на резерв преди последната главна паша.
Figure 6. (expanded size)
Фигура 7. Снимката през центъра на зимното кълбо, покозва пило във всички фази на развитие, когато температурите навън са под нулата F /-17oC/. Пчелите са премахнати от горните две рамки, за да се покаже пилото. Зимното кълбо се простира върху рамките на горните три корпуса и обхваща всички или почти всички рамки със запечатан мед от двете страни на пилото в горните 2 корпуса. Забележка: За да се снима семейството е било убито със силно концентриран цианит, за да не се допусне разпескане на кълбото.
Кълбото не загрява незаетото пространство в кошера. По време на продължителен студен период, температурата в това пространство ще се превърне в почти толково ниска в добре изолиран кошер, колкото в такъв с никаква изолация. Твърде много опаковане и изолация ще попречи на пчелите в кълбото за се възползват от топлите периоди през деня, които могат да им позволят да се придвижат до запасите в кошера и да предприемат очистителни облитания.
Качеството и организацията на хранителните резерви са също толкова важни за доброто презимуване, колкото предпазването от болести. Желателно е в северните райони след приключване отглеждането на пило в кошера да има 90 паунда /40,8 кг./ и повече мед, въпреки че средно семейство може да консумира само 55-60 паунада /25-27 кг./. 60 пауда /27 кг./ мед не е твърде много в южните райони. Семейства, които консумират най-много мед през зимата, обикновено произвеждат най-много мед. Медоносните пчели консумират само това, от което се нуждаят, и никога заради удоволствието от яденето.
Големите запаси от мед са много по-лесни за организиране и семействата могат да ги използват при всякакви екстремни климатични условия. Кълбото няма да се формира само на запечатани рамки с мед , но кълбото на едно силно семейство може да обхване 40 или повече паунда /18 кг./ мед, ако има една малка част от празни килияки в центъра. Пчелите предпочитат да направят кълбото в горнат ачаст на кошера на тъмни рамки /на които е снасяно/, откалкото на нови рамки. Най-желателната организация на запасите за есента и за пролетното развитие е показана на фиг. 8.
Фигура 8. Желаната организация на корпусите през есента. А - 4 корпусен с плитки рамки; А1 - 3 корпусен със стандартни рамки
Figure 8. (expanded size)
Източници: IПРОДУКТИВНО ПЧЕЛАРСТВО - Клейтън Леон Фарар
コメント